История на ирландските танци в България

Позволявам си да напиша тази история в точно този вид по много причини. Първо - присъствам в ………от края на 2003 година и до момента имам определени ангажименти и към съществуващите състави. Второ, за създаването на този материал съм проучил мнението на много от лицата споменати по-долу. Това ми дава известно право да твърдя, че написаното се доближава максимално до обективната истинa.

– Иван Негревски -

Част 1

Може да се каже, че ирландските танци и култура добиват популярност в България на 26 май 2002 г. В този ден трупата на Lord Of The Dance гостуват за пръв път у нас.  
Малко преди това невероятно събитие една Поли от НАТФИЗ събира първата група от ентусиасти. Вероятно запалена от предстоящото събитие. Тя обикаля ирландските пъбове с надеждата да намери подходящо за танцуване място. В началото на 2002 г. започват репетиции във Академията. Във фен клуба на Lord Of The Dance у нас Поли среща Владо.
Владислав Петров е роден на 15.12.1980 г. в град Тюмен – Северна Русия. Майка му е от Украйна, а баща му от България. Завършва Националната спортна академия в София.
„ Дълго време се занимавах със спорт, но след това танците много ме увлякоха. Съвсем непринудено започнах да разучавам някои стъпки от видеокасета у дома. Гледах на живо спектакъла на Майкъл Флетли – Lord of the Dance, в НДК през 2002 г.”, казва по-късно Владо.

И така Владо поема соловите роли, а скоро и дейността на инструктор и хореограф.По-късно към тях се присъединява и Васил Пехливанов.
Владо се утвърждава като добър ръководител и харизматична личност. Той съчетава качествата на танцьор, хореограф и режисьор. Особеното при него е много доброто сценично поведение. Тези негови качества спомагат за бързото развитие на новосформирания състав Celtic Rhythms. Съставът тренира последователно в няколко зали и в крайна сметка се установява в 120-о Основно училище.
В този първоначален момент знакови танцьори са: двете солистки – Петя Урумова и Мария Тодорова, Изабела Аврамова, Анелия Славова, Наталия Райкова, Здравка Карагерова, Радка Джелебова, Николай Панталеев.
По това време Николай е на 16 години. Той остава в състава до средата на 2004г. В края на 2004 събира свои приятели и съученици , тренира и се представя в празници на училището и общината. Заедно с Камелия и Емилия организират група Celtic Dreams в Студентския дом.
Настъпва зимата на 2003-2004 година. Този момент е преломен за Celtic Rhythms. Съставът има детска школа, групи за начинаещи и напреднали. Общите репетиции се провеждат в  Голяма зала на бившия комплекс „Ропотамо”. Там тренират повече от 45 танцьори. Сред младежите цари еуфория, на всяка репетиция един от тях, след положен изпит, се присъединява към основната група. Така „Първи състав” наброява около 25 човека. Към организацията се присъединява и Иван Негревски.
Ушити са едни от първите солови костюми. Красиви, пъстри и съобразени с богатия сценичен ирландски стил. Това е и първият „спонсорски” жест от Иван.
На 20 март 2004 (по повод националния празник на Ирландия – 17 март - Свети Патрик) съставът се представя с голяма програма пред дипломати в резиденция Бояна. Участието преминава с изключителен успех. Това дава повод Владо и Иван Негревски да поискат среща с посланика. Разговорът протича ползотворно – осигурени са както финансови средства, така и множество контакти.

Част 2

“Celtic Rhythms” се явява на конкурса „Младежта твори” и печели награда от 2000 лв. в раздел „Етнотанци”. Солата се изпълняват от Владо, Петя и Мария Тодорова. Денят на конкурса се явява знаков – ражда се идеята трупата да стане реално юридическо лице и да започне самостоятелна концертна дейност. Предлага се създаването на собствен спектакъл. В тренировъчните зали настъпва истинска еуфория – започва трескава дейност, репетиции, проекти за спектакъла.
Регистрирана е фирма, започва търсенето на подходяща за премиера зала, усилено се работи с рекламодатели. Между тях са марките „Coca Cola” и „Tullamore Dew”.
През следващите месеци са ушити близо 400 костюма, построени са големи декори, символизиращи древни крепости, започва изработката на собствена, преносима сцена, конкурираща по размер сцената на НДК – цели 150 кв. м.
Малко самодейни състави в България имат подобен успех, дори след десетки години сценична дейност. В периода март-септември 2004 г. се събират и оползотворяват почти 25 000 лв. Отпечатани са афиши, флайери, програми. В програмата на първата премиера са поканени гостуващи трупи и инструментален състав с музика на живо.
На 6 октомври 2004 г. се играе първата премиера в сградата на Националната опера и балет.
Реклама тече по повечето централни медии, билетите са разпродадени изцяло и залата е препълнена. Танцьорите са в сценична треска, осигурени са множество гримьори и коафьори. В спектакъла участват повече от 60 артисти.
За всеки танцьор от състава има отделен човек, който да му помага и  се грижи за смяната на костюмите му, а те са 12 на брой. Играе се с факли и с реален огън. На сцената са използвани и фойерверки. Постановката ще се превърне и във филм. За целта в залата са разположени четири видеокамери. Декорът е построен, сцената има тържествен и грандиозен вид.

В спектакъла взеха участие и шопски фолклорен ансамбъл с художествен ръководител Нестор Несторов, както и балет "Мориган" с ръководител Ася Николова и балет "Blue" с ръководител Лариса Георгиева. Гости на премиерата бяха също и акустичното трио Люба, Домби и Ален.
Според Любомира Стойчева - Люба ирландците и българите са здраво свързани като дух и традиции, а танците и музиката могат да направят паралел между двете култури.
Още по време на генералната репетиция, присъстваха множество журналисти, които бяха силно впечатлени от никому неизвестният до това време състав.
След близо двучасовата постановка публиката бе като полудяла. Ръкоплясканията не стихваха дълго. Последва коктейл и безкрайни поздравления за танцьорите.
Така започва възходът на Celtic Rhythms, аирландските танци в Българиястават изключително популярни.
Прави се втора премиера на спектакъла отново в Операта. Успехът е повторен.

Част 3

По същото това време  - 2004 - 2005 г. Николай Панталеев тренира заедно с Любен Методиев, Виктор Ибришимов, Явор Симеонов и Добрин Грънчаров. През януари 2005 г. обаче почти всички  преминават в Celtic Rhythms. Николай остава сам, но продължава да репетира и в край на 2005 – началото на 2006 създава нова група за ирландски танци -  „Firе Dance”. Новата група започва репетиции в зала „Ареа” на Мария Луиза.
В София по това време има още една група за танци, носеща името „Celthic Dreams”. В нея има само няколко момичета, но къде се помещава не става известно.
Но да се върнем на Celtic Rhythms. През февруари 2005 г. спектакълът им „История” се пренася в Театър София. Там той бива поставен няколко пъти.
Между многото участия в началото на 2005-а е това в „Шоуто на Слави“ - 18 март. То е отново по повод на празника Свети Патрик . Следват участия на състава за празника на в „Radisson Sas” пред публика и във „Военния клуб” пред посланици и официални лица.
Следват много покани от различни градове. Танцьорите заминават за  Плевен на 6 октомври 2005 г. Той е като роден град за Владо и естествено желанието му е да играе там. Макар и при пълна зала, сякаш нещо не достига.
Плевен обаче остава негостоприемен за ирландското изкуство. В състава настъпва отрезвяване и преоценка. В следващите дни се взема най-трудното и неправилно решение – няма да се поставят повече собствени спектакли. Ще се играе „на парче”  или като гости в чужди постановки. Ще се поемат частни ангажименти и то само добре платени. Следва дълга поредица от партита и танци по заведенията.

Част 4

На 22 септември 2005 г. се поставя  „Белият кон”, авторски спектакъл на Коцето Калки, в който участват и Celtic Rhythms. На практика почти цялата постановка е изнесена от ирландските танци, но финансирането и почестите са за Калки.
От 16 до 21 декември 2005 г. част от групата заминава с помощта на Калки във Виена. Там представя няколко участия, едно от които е пред българчета учещи в Австрия.
От 30 декември до 2 януари 2006 г. съставът е в Банско. Играе се в най-големите хотели в курортния град. Незабравима нова година – сняг, шампанско и танци. В 12–я час на новогодишната нощ танцьорите са на път за „Катарино Спа“. Пенливата бутилка е отворена още в микробуса между два хотела и за всички това остава най-романтичното преживяване.
Следващото лято също е изпъстрено с пътуване и танци. Започва с официалното откриване на летния сезон с пищно тържество в Слънчев бряг (7 – 8 май 2006 г.). Продължава с още участия и може би, най-забележително остава представянето в амфитеатъра на стария Несебър (2 август 2006 г.) с постановката  „1001 нощи“ - авторско виждане на Калки.
С течение на времето медиите позабравят своите любимци. Макар че съставът все още се появява на телевизионния екран, с течение на годините това се случва все по-рядко. Липсва поводът за подобна покана. Рекламодателите не намират причина да финансират състав, който не присъства в медиите. Недоволството на танцьорите се излива във форума на сайта. Първоначално форумът е затворен, по-късно и самият сайт.
И макар че Celtic Rhythms се радват на множество участия, които поддържат финансова стабилност, публичното реноме сякаш позамръзва. Ентусиазмът спада, голяма част от танцьорите напускат. Появяват се нови, неопитни и немотивирани.
През 2008 г. самият Владислав Петров губи търпение и напуска България. Преселва се в Холандия, където продължава успешно своята дейност на танцьор.

И така в тази изпъстрена с дати и подробности история би било трудно или невъзможно да попълним всички участия на съставите и най-вече на Celtic Rhythms. Нека ни извинят и онези, които не са прочели имената си. Те не са забравени. Запазени са богати снимкови и филмови архиви, много документи, награди, плакати, предмети. Вероятно всеки, прочел горното, си е задал въпроса: Какво търси тази дълга и може би объркваща история в нашия сайт. Много просто – хората, танцьорите! И ако все пак сте си дали труд да запомните имената им, ще разберете не само какво е мястото им по-нататък, но и ще знаете от къде са тръгнали и какъв опит са имали.

Част 5

Годината е 2008, а месецът юни. Сякаш историята от 2002 г. се повтаря. На сцената в НДК са Lord Of The Dance. Дали съдбата си играе шега? Само преди няколко месеца са се възродили идеите за създаване на нова трупа за ирландски танци. Николай Панталеев Любен Методиев и Мария Тодорова решават да направят нов състав, да поканят всеки танцьор – опитен или начинаещ и да започнат “на чисто”. Дни преди спектакъла в НДК те поканиха и мен - Иван Негревски.

P.S.
Макар и да звучи нескромно се налага да спомена няколко думи и за собственото си участие до момента и за в бъдеще. От края на 2003-а и началото на 2004-а голяма част от техническото, а дълго време и финансовото обезпечаване на състава са мое занимание. Изработка, поддръжка на декори, сцена и аксесоари, фото и видео заснемане, рекламни материали и медийно присъствие, осигуряване на участия, спонсори, рекламодатели са част от “задълженията” ми към този клуб.
-Иван Негревски-